Кремена Дачова
Започнах професионалната си кариера в залеза на една епоха в българската история когато завесата на Студената война се отвори и на сцената на обществените процеси се появиха нови сценаристи, режисьори и главни герои. През следващите две десетилетия и в личен и в кариерен план трябваше да извървя не много дълъг, но интензивен и труден път. Завършвайки пет годишно висше образование по Философия в Софийския Университет, направих своите първи крачки в живота в крехка възраст с философски поглед към големите екзистенциални въпроси. Трябваше обаче да преодолея характерната за втъзрастта ми или по- скоро - за характера ми, потребност от волност и абстрактна себеизява. В стремеж към заземяване протегнах ръка към Връзките с обществеността. Така пътят на моето личностно израстване беше белязан от философията, а личният ми професионален път започна с комуникациите и връзките с обществеността. Години след това открих в себе си потребност и осъзнатост как мога да употребя уменията си не само за компанията, за която работя, а в полза на повече хора. По това време получавах епизодични покани да водя фирмени обучения и тренинги за личностно развитие и усъвършенстване. В тази роля открих своето призвание. За да добия качествени умения и академични знания направих магистратура по Организационна психология. От 2014г. досега упражнявам знанията и уменията си, умножавам опита в управлението на промяната и организационното развитие, идентифицирането на потенциала на служителите като външен консултант за различни компании. Споделям идеята за важността на ученето през целия живот. Аз самата не съм спирала да уча и да насърчавам хората, с които работя да надграждат своите знания и умения.
В периода на пандемията КОВИД-19, намерих смисъл към академичното си развитие да добавя и Докторска степен. За трети път се върнах в университета, пак там - в Софийския Университет "Св.Климент Охридски". Темата на моята докторска дисертация логично касаеше комуникацията по време на криза, публичното говорене и ораторските умения, в контекста на актуалните събития, на които ние бяхме не просто свидетели, а главни герои. Така се появиха над 340 авторски страници, посветени в частност на една тема, която вълнуваше менталността ми още от периода на следдипломната ми квалификация по Връзки с обществеността във факултета по журналистика, а именно модалностите на невербалната комуникация. В израз на емоционална и социална ангажираност с бързо променящата се реалност, в дисертацията си изследвах публичните реторични изяви на седем публични лица - политици с национална и световна значимост. Така във фокуса на внимание в “Промени в невербалните кодове в публичната комуникация в условия на глобалното предизвикателство за здравето – COVID – 19”, попадна невербалното поведение на въпросните публични лица по време на техни публични реторични изяви по време на пандемията КОВИД-19.
Пак тогава, във времето на повсеместен тотален стрес, страх за живот и нарастваща тревога за всичко случващо се света, се роди и най-специалния подарък, който можех сама на себе си да направя - учредих своя фондация. Избрах името "ВИЗИОНЕРИ Европа", припознавайки ценностите на ЕС в областта на образованието и културата като свои.
КАК ПОСТИГАМ СВОИТЕ ЦЕЛИ
Не съм част от корпоративния свят. Пребивавам извън него. Работя като фрилансър, консултирам компании по отношение организационно развитие, управление на промяната; подбор, обучение и развитие на персонала.
Голямата кауза на моя живот и заявената ми лична социална отговорност намериха израз тук, в страницата на Фондацията - https://www.visionarieseurope.eu/.
Фирмените обучения, които предлагам, са достъпни пак тук.
Горното, надявам се, не особено многословно, описание има за цел да анонсира моите ценности, професионални цели и личностни интереси. Ако в думите ми виждате/ чувате свои мисли и думи, ако моите вярвания припознавате като свои, свържете се с мен.